Илюзионистът Жокера: Мога да надхитря смъртта

Страхът е за аматьорите

КОЙ Е ТОЙ

Валери Иванов, по прякор Жокера, е български илюзионист.
Той е на 25 години, от Добрич. Започва да се занимава с фокуси още от дете, а след това пренася магията си на улицата и дълго време е уличен фокусник.
През 2016 г. става известен, след като ходи по стената на 35-метрова сграда напълно необезопасен. А преди дни скочи с усмирителна риза в Черно море.

Виктория СТОЯНОВА

- Как започна да се занимаваш с магия?
- Бях на 13 години, когато усетих някаква емоция в себе си. Беше много силно. Разтърси ме и си казах, че това е нещото, което искам аз да "причинявам" като усещане у хората.

- Кой те запали по илюзионизма?
- Определено не е по наследство, магията тече във вените ми. Аз не избрах да се занимавам с магия, тя избра мен.

- Какви бяха първите ти стъпки в магията?
- Като всеки, който започва да прави нещо ново. Гледах много видеоклипове, четох книги за магии, непрекъснато тренирах ловкостта си и бързината. Започнах да разучавам различните техники и така навлязох в магическия свят.

- Преди дни скочи с усмирителна риза във морето. Питал ли се се какво ще стане, ако нещо в номера се обърка?
- Уверен съм и мисля, че знам какво правя и как да се предпазя. Въпреки че съм едва на 25 години, това не значи, че не съм осъзнат за рисковете, които поемам. Пътят, който съм си избрал, е изпълнен с много адреналин и се подготвям съзнателно за всеки мой номер. Ако не съм достатъчно дързък да рискувам, няма да съм това, което съм.

- Колко време се подготвяш за представянето на номерата си?
- Зависи от сложността на номера. Сядам и разчертавам всичко до последния детайл, изключвам ситуации, включвам непредвидени такива, понякога се получават много математически изчисления.

- По какъв начин?
- Психически и физически. И двете подготовки са много важни. Физическата подготовка може да отнеме седмици, дори месеци. Илюзионизмът е изкуство, за което се искат талант, усет и доза лудост.

- Кой е най-опасният трик, правен от теб?
- Последният беше най-опасен, когато скочих с усмирителна риза в Черно море. Имаше много хора, които гледаха, и беше важно да се представя добре.

- С какво този номер е бил по-опасен от другите, които си правил?
- Имах тежести на кръста, 6-степенна защита на усмирителната риза, висях надолу с главата от парашут, потъвах на 5 метра под водата. В този номер имаш няколко секунди живот и ако не си достатъчно подготвен... умираш. За щастие всичко мина гладко.

- Какъв е следващият номер, който искаш да осъществиш? Докъде искаш да стигнеш?
- Ще направя серия екстремни номера на ръка разстояние от публиката. Искам да я въвлека напълно в адреналина и да усетят тръпката. Всичко ще се случва на порции, на публични места, като прелюдия за голямото ми илюзионно шоу през зимата в зала 1 на НДК. По този начин ще подгрея публиката.

- Изпитваш ли страх?
- Страхът е присъщ за аматьорите, а аз съм професионален маг - който може да разгадае, изманипулира и реализира всичко. Сама по себе си смъртта е една илюзия, душата ми знае как да я надхитри!

- Кои са илюзионистите, от които се вдъхновяваш за представленията си?
- Крис Ейджъл, Динамо, Дейвид Блейн, Худини... Те са ми пример, но не кумири, тъй като силно вярвам, че мога да надградя постигнатото от тях и да запиша името си сред техните в историята на илюзионизма.

- Можеш ли да живееш с парите, които получаваш като магьосник?
- Всяко начало е трудно, моето също не е било главозамайващо. Но сега, когато вече съм изградил име и работя всеки ден, то да работи за мен - смятам, че нещата се развиват възходящо и множеството ангажименти, които имам, ми помагат до голяма степен.

- Има ли бъдеще илюзионизмът в България и перспективна професия ли е?
- Аз лично ще се постарая да я възродя! Към днешна дата тя има нужда да бъде изтупана от нафталина и да се напише съвременна история в тази сфера. Планирам да направя своя академия в близко бъдеще, за да обучавам децата, които като мен имат страст към илюзията.

- Какво те кара да продължаваш да се занимаваш с магия?
- Това съм аз, това е моето амплоа, така се чувствам щастлив и различен от масовката.

- Какво казват родителите ти за професията ти?
- Искам да им се извиня за напрежението и страха, в който ги държа периодично. Но когато виждам гордостта в очите им, знам, че са ми простили за избора! Благодаря им за подкрепата и за вярата в мен!